Победители - "Прелестен мрак"

Илияна Маринова - neko

Какво е мрака, освен липса на ярка светлина?
С мрака сме близки познати. Немалко пъти ме е приютявал. Обичам го дотолкова, че го търся сама, вместо да бягам панически. За мен той е по-скоро благодат, отколкото проклятие. И може би има само един, който би ме накарал да го споделя: моят любим.
За мен любовта не е цветя и рози. Немалко пъти съм обичала, но любовта ми е била отхвърляна по ред причини. Тогава само убежището на мрака ми е давало сили да стана, да се отърся от прахта и да продължа напред, да търся някой, който ще ме види такава каквато съм и няма да се изплаши от това, което съм. Любов и мрак- за мен тези две понятия са еднакви. Не бих могла нито да ги разделя, нито да ги обърна едно срещу друго. Нали и мрака се храни от любовта на някого- било за добро или лошо? Нали и любовта е тъмна понякога, жестока...
Мисля си колко привлекателен е мрака. Мисля си и колко често е набеждаван той за множество лоши неща. А той какво предлага- само утеха. Той е последния пристан, последното място, където можеш да се скриеш. В тъмното няма страшилища. Има само тъга, която не иска да се покаже наяве. Има много скрити, тайнствени желания, много загадки, за които по-удобно е да мълчим, „защото така трябва“. Причините са много: срам, страх... унижение.. И дори гордост.
Мракът е там, където има мъка. Той е там, където се крият сенките, избягали от слънцето. Също е и където светлината няма силите да пристъпи, защото е неограничена. Светлината, бялото, се появява тогава, когато се излъчат едновременно всички цветове. Ако искаме да изберем цвета на шрифта ни да бъде в бяло, то ще настроим всеки определящ цвят (по rgb – red, green, blue схемата) на максмума- 255. И със светлината е така- за да бъде явна тя, трябва винаги да даваме всичко от себе си. Светлина се излъчва най-вече от светци, от праведни хора. Да живееш в светлина означава да правиш всичко по правилата с единствената мисъл за самоотрицание, за доброто на другите.
Сравнението на мрака, на тъмнината, най-често е с черния цвят. Нерядко в литературата се използва израза „черна тъма“. Според същата цветова схема, използвана за белия цвят, черния се образува, когато не използваме нито един от цветообразуващите елементи. Аз приемам , че няма абсолютен душевен мрак. Нали с мрака на мастилото са написани най- светлите ни спомени? И пак с черното се описва не само мъка и тъга, а цял един свят...
Казват, че и след най-тъмната нощ идва изгрева. Но аз мисля, че за да можем да се насладим напълно на всеки изгрев в живота ни, трябва да преживяваме и дългите, тъмни нощи. За да разберем какво е светлината, трябва да сме живяли достатъчно в мрака. А ако е така, ще сме привикнали на странностите му, дори бихме го обикнали.
Дали бих пристъпила в мрака, ако това е единствения начин да бъда с любимия си? Да! Бих оставила мрака да ме погълне изцяло, стига да не промени по никакъв начин чувствата, които изпитвам. Колкото и висока да е цената за любовта, бих я платила. Любовта е най-ценното, което имам, а живот без любов е безсмислен.